Прочетен: 1620 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2009 13:07
В момента нямам сили да обичам, да съм влюбена и да трептя. Обичах някого, всичко беше силно, истинско, с онези пеперуди в стомаха, блясъка в очите, желанието да го накарам да се чувства най-истинския мъж. Всичко като по учебник, но свърши. Сега имам нужда само от секс, без емоции.
Партньор за секс. Чувате се само тогава, когато ти или той имате физическа нужда. Може и да не чуете въобще. Може само със СМС – „Можеш ли?”; „Мога”; „Ела в 8”; „Ок”. Не се интересувам какво е правил тия дни – бил ли е щастлив, стресиран, с кой е излизал, какво е преживял. Идва, винаги ми носи малък подарък, шоколад, бутилка вино. Мило е. Или може би го си мисли, че като всяка жена трябва да ме подкупи, изкуши, поглези, за ме предразположи….Няма нужда. Важно е само да се държи добре във времето, когато сме заедно, иначе може и да е най-големия гъз на земята.
И той се държи….Не говорим много, разговорите никога не са за нас самите. Малко за книги, малко за филми, малко за политика. Действа ми успокоително. Той няма изисквания към мене. И двамата знаем правилата, макар и никога да не сме ги обсъждали. Мисля че и той има някаква изстрадана, стара или скорошна любов…изглежда тъжен по начина, по който и аз съм. Понякога само лежим и всеки мисли за нещо – аз за моята любов, той вероятно за неговата. Странно е – докосваме се, мислим за друго, но пак е хубаво, не ни е тъжно, защото всеки се усмихва на другия мълчаливо, но истинско.
Не е любов, но не и просто чукане. Златната среда….едва ли! Просто подходящия човек, в подходящия момент. Когато не искам да излизам с някого наново, да му обяснявам къде работя, какво е семейството ми, какво обичам да яда и как мразя цветя…В момента нямам желанието да се разкривам пред друг, само да се гушкам и да мълча. Да, може би партньор за секс не е точното название, а Жива Плюшена Играчка.
Мълчание, тъмнина, вакуум – това ми дава той – един измислен свят. Имам нужда да остана малко там. В един Измислен свят. Заблуда да на сърцето - залъгваш го с нещо, за да не се скъса от болка; дресираш го с нови преживявания, та да се научи следващия път да мисли…